ЛЕГЕНДИ
ЗА ПРОИЗХОДА НА РОДА
МАЖДРАЦИ
 

ДОБРИН МАЖДРАКА
 

Между малцината, спасили се от клането след падането на Търново, бил Добрин със своя невръстен син Ради. Забягнал към Балкана, той дълго време се скитал из планинските дебри, гдето намерили убежище и други българи, събратя по съдба. След време, като разбрал, че няма никакви изгледи да бъдат изгонени скоро турците, Добрин решил да слезе в полето и да се засели със сина си в някое село. Спуснали се двамата по течението на Янтра, заобиколили отдалеч Търново и стигнали до Преображенския манастир. В пещерата над манастира Добрин скрил своето оръжие - маждрак и меч. След това двамата слизат долу в село Самоводене, засядат там и се залавят със земеделие.

Като се замогнал Добрин си направил собствена къща и тогава прибрал от пещерата оръжието си и го съхранил в нарочно иззидано скрито помещение. Преди смъртта си той предал оръжието на сина си Ради и го заклел да го пази свято и да го използува против турците, когато дойде сгодно време. И действително, маждрака и меча, като светини, били предавани от поколение на поколение. Мнозина от рода на Добрин са хващали Балкана като хайдути да отмъщават на турските поробители. Народът нарекъл потомците на Добрина - Маждраци, според оръжието, което носели.

Записал: Панайот Д. Маждраков
 

МАЖДРАКЛИ СТОЯН ВОЙВОДА
 

Живял някога, в първите години на петвековното ни робство под турците, смел и прочут български войвода - Стоян войвода. Роден бил той в китно балканско село във В. Търновско. Закърмен със свободолюбив борчески дух, той не могъл да се примири с робския живот, затова събрал чета смели български хайдути, около хиляда души, въоръжил ги с маждраци - любимо старобългарско оръжие, и повел четата си да среща турци и да брани род и родина срещу неприятелското нашествие и произволи.

Скоро неговата слава се разнесла далеч по села и градове, неговото име и подвизи се носили от уста на уста сред изстрадалия български народ и будели кураж и светли надежди. За него се пеели песни и разказвали легенди, наред с тия за другите ни юнаци и хайдути - Крали Марко, Момчил войвода и други.

Но турците, които не веднаж срещали смелия отпор на прочутия български войвода, решили да се отърват от него. Пуснали големи потери и войски да унищожат храбрата дружина и да заловят жив или мъртъв нейния войвода.

Най-после един ден големи турски пълчища и редовни войски издебнали и успели да заобиколят четата на Стоян войвода в една клисура на Мъглижкия балкан - там където днес се намира с. Мъглиж, в южните поли на Стара планина, източно от гр. Казанлък.

Не се уплашили калените борци, български хайдути, и се приготвили и този път да сразят омразния противник. Но моментът бил критичен. Стоян войвода по стар български обичай събрал около себе си своите момци - герои, направили молитва, напомнил им той техния дълг пред отечеството и им казал, че само Божие чудо може да ги оттърве живи от страшния турски кордон.

И наистина Бог чул тяхната молитва. След малко паднала гъста мъгла и покрила всички околни усои и балкански чуки. Балканът, този горд приятел и закрилник на своите чеда - хайдутите, и този път им дошъл на помощ, наметнал върху плещите им своя мъглив плащ и скрил четата от вражеския поглед.

Прикрити от мъглата, в която хайдутите познали Божието чудо, начело със своя вожд си пробили път през неприятелските редове, като убили много турци и всели страх и ужас в техните сърца.

Така се изскубнали и избегнали опасността и този път нашите борци и легендата за новия им подвиг понесла през вековете славата на Стоян Маждрака. Така го нарекли и турците, изплашени от българските маждраци, и българите, в чест на страшните маждраци, с които била въоръжена Стояновата чета.

А Стоян Маждрака имал свое семейство. Той бил женен за княгиня Огняна от старобългарски княжески род и създал поколение. Така той станал родоначалник на Маждрашкия род, членовете на който пазят свято през вековете името на своя създател - Стоян войвода Маждрака и досега се наричат Маждракови.

Наистина първите преки потомци на Стоян Маждрака не са известни сега. Далечното тъмно минало е изличило техните имена и битие, но фамилното име на рода се е запазило. Това родово име се узаконява даже и от турците, от турската власт, около 50 години преди освобождението на България при следните обстоятелства.

Един ден пашата, султански наместник и управител във В. Търново, свиква на угощение в дома си първенците на града, чорбаджии и търговци. На първо място и на голяма почит били седемте братя от рода Маждраците: Димитър, Марин, Ради, Никола, Добри, Желязко и Петър. По време на угощението, когато домакинът ( пашата ) и гостите се развеселили и станали по-интимни, пашата попитал братята Маждраци, нямат ли друго фамилно име, освен известното „Маринови” ( по името на дядо им ), с което за предпазливост се наричали пред властите. Той бил чувал, че българите ги наричали „маждраци” и затова ги запитал. Братята изповядали своята тайна пред него, като му обяснили, че получили този прякор от дедите си, наричани Маждраци. Тогава пашата им разрешил, даже им заповядал занапред свободно да носят фамилното си име Маждракови.

Така се узаконява и затвърдява официално фамилното име на нашия род, което ще продължава да се носи и пази от нашите потомци и ще им напомня за техния родоначалник - славният войвода Стоян Маждрака.

Съобщава: Тръндафил Маждраков,

гимназиален учител в Ст. Загора,

ул. "Руси Аргов" 1
 

Тези сведения в горната легенда получих от Тодор Маждраков от Анхиало ( Поморие ), кмет на града през 1936 г., комуто гостувах същата година. Той е внук на един от седемте братя - Марин Маждраков, и е кръстен на прадядо си Тодор, бащата на братята, защото по-големият му брат бил кръстен вече на дядо си Марин. Той, вече старец, сега покойник, ми съобщи, че чувал всичко това от баща си, от дядо си Марин и от дядо си Тодор, когото добре помни.

На въпроса, ходил ли е в Мъглиж, той ми отговори, че е живял само край морето и не познава Балкана и нашия Старозагорски и Казанлъшкия край. Следователно не може да има съмнение в истината на тези сведения. Ясно е, че те са предавани от уста на уста, от поколение на поколение между Маждраците, може би с известна украса, но в своята основа са близки до истината.

Тръндафил Маждраков,

24 август, 1949 година,

Стара Загора
 

 

МАЖДРАЦИ - ТЕНДЖЕРКОВЦИ - ПИПЕРКОВЦИ
 

По едно време в Дервентя, между Търново и Самоводене, се появила шайка черкези, които ограбвали пътниците и безчинствували из селата наоколо. Мало и голямо писнало от тези разбойници. Не смеят хората да закъснеят на нива, нито да отидат на пазар в града. Кипят младежите, но няма кой да ги поведе.

Щом Тодор Маждрака се върнал от Русчук, младежите се събрали през нощта да уговорят как да се справят с разбойниците - черкези. Решили да действуват с хитрост, защото черкезите били много и при това добре въоръжени. На другия ден те изпращат един старец от селото да закара в града буре с ракия. Черкезите пресрещнали колата и като разбрали, че бурето е пълно с ракия, светнали им очите. Повеждат воловете с товара към своето свърталище в гората. Старецът започнал да се съпротивлява и черкезите, като видяли, че не могат да се оттърват от него, намушкват го с ножовете си и той издъхнал.

Тодоровата дружина, която отдалеко следила движението на колата с бурето, едва се въздържала да не се нахвърля върху черкезите, когато извадили ножовете и започнали за мушкат стареца. Благоразумието, обаче, надделяло и решили да почакат, защото какво биха могли да направят в този момент със своето лошо въоръжение - Тодор с маждрака и фишеклия пищов, а другите - кой с кремъклия пушка, кой с касапски нож.

В гората черкезите наклали буен огън - пекат крадените овни, ядат месо и пият ракия с пръстени паници. Като се напили порядъчно, дружината ги напада и след непродължителна борба черкезите биват избити.

Населението от селата и града с облекчение си отдъхнало, като узнало за унищожаването на черкезката шайка край Самоводене. Младежите от дружината на Тодора се спотайвали, за да не ги подведат под отговорност турците. Едва на третата година отпразднували победата над черкезката орда. В черквата Тодор влиза с маждрак, Герги - най-лютия от дружината, влиза с наниз червени пиперки, а Михаил - с тенджера на главата ( вместо шлем ).

И до сега в Самоводене съществуват тези три рода - Маждраци, Тенджерковци и Пиперковци.

Записал: Панайот Д. Маждраков